** Допълнителни таблици:
Най-често използвани антидепресанти и транквилизатори, групирани по генерични и търговски имена
Най-често използвани антидепресанти **
Алвента (Alventa)
Амитриптилин (Amitriptyllin)
Анафранил (Anafranil)
Антидепреса (Antidepressa)
Асентра (Asentra)
Аурорикс (Aurorix)
Бифлокс (Biflox)
Валдоксан (Valdoxan)
Велаксин (Velaxin)
Деанксит (Deanxit)
Депоксат (Depoxat)
Депрексит (Deprexit)
Депрексор (Deprexor)
Едронакс (Edronax)
Езопрекс (Esoprex)
Елифай (Elify XR)
Еспритал (Esprital)
Есобел (Essobel)
Есцитазан (Escitasan)
Есциталон (Escitalon)
Есциталопрам (Escitalopram)
Есцитил (Escitil)
Ефектин (Efectin ER)
Золофт (Zoloft)
Иксел (Ixel)
Коаксил (Coaxil)
Ксетанор (Xetanor)
Ланвексин (Lanvexin)
Лароксин (Laroxin SR)
Ленуксин (Lenuxin)
Лудиомил (Ludiomil)
Мирзатен (Mirzaten)
Моклобемид (Moclobemide)
Оропрам (Oropram)
Пароксат (Paroxat)
Пароксетин (Paroxetin)
Прозак (Prozac)
Ранфлутин (Ranflutin)
Рексетин (Rexetin)
Ремирта (Remirta)
Сероксат (Seroxat)
Серопрам (Seropram)
Сертран (Sertran)
Сеталофт (Setaloft)
Стимулотон (Stimuloton)
Тифаксин (Tifaxin SR)
Тритико (Trittico)
Уелбутрин (Wellbutrin)
Феварин (Fevarin)
Ципралекс (Cipralex)
.
Транквилизаторите (успокоителните средства) се използват като допълнителни и временни средства при тревожни и депресивни състояния.
Те имат бърз първоначален ефект върху тревожността и могат да се използват в началото на лечението, когато антидепресантите все още не са достигнали пълноценната си ефективност.
Продължителността на лечение с транквилизатор трябва да бъде възможно по-кратка поради риск от зависимост и се преценява от специалиста, който води терапията.
При правилно водене на лечението транквилизаторите премахват тревожността без да имат „приспиващ” ефект през деня.
Транквилизаторите могат да предизвикат зависимост при безконтролна и продължителна употреба. Затова те се предписват на специални („зелени”) рецепти за точно определен период и в точно определена доза и количество.
Спирането на транквилизатора трябва да бъде постепенно по схема, която ще се уточни от специалиста. Рязкото спиране на терапията може да доведе до „синдром на отнемане”. Това все още не означава зависимост към медикамента.
Транквилизатори - какво е препоръчително да се знае за тях:
В този текст разглеждам медикаментозното лечение при: паническо разстройство (страхова невроза); агорафобия, социална фобия, генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство (натраплива невроза); депресивни състояния. Въпреки че при всяко конкретно състояние терапевтичният процес има свои специфични особености, принципите на лечение са сходни и това позволява съвместното им разглеждане.

Основните групи медикаменти, които се използват за лечение на тревожни и депресивни състояния са антидепресантите и транквилизаторите. Психотерапевтичните методи, които се използват при тревожни и депресивни разстройства съм описал към съответната тема.


Антидепресанти - какво е препоръчително да се знае за тях:
Антидепресантите са основната група медикаменти, които се прилагат и имат добра ефективност при тревожни и депресивни състояния.
Съвременните антидепресанти имат добра поносимост и страничните им ефекти са сравнително редки, леки и преходни.
Те не влияят на професионалната и социална активност. При правилно водене на лечението те нямат „приспиващ” или „дрогиращ” ефект през деня.
Антидепресантите не предизвикват зависимост (не водят до привикване и пристрастяване), независимо колко дълго се пият.
Ефектът на антидепресантите не настъпва веднага. Те започват да действат около две седмици след началото на лечението. Затова не трябва да се избързва с извода „хапчетата не действат” и лечението прибързано да се спира.
Лечение с антидепресант трябва да се предприема само след консултация със специалист. Конкретният подбор на медикамент, дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение се уточняват индивидуално от специалиста след преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието, възрастта и други фактори.
Ефективността на лечението зависи не само от самата медикаментозна терапия, но и от постигането на добра терапевтична връзка между пациента и лекаря, като са необходими психотерапевтичен подход, периодични контролни прегледи и системно наблюдение.
За да има траен ефект, медикаментозното лечение с антидепресант трябва да има достатъчна продължителност, което ще се прецени от специалиста, който води терапията.
Решението за спиране на антидепресанта е изключително отговорен момент и също следва да се вземе от специалиста, който води терапията.
Преждевременното спиране на антидепресанта може да доведе до ново влошаване на състоянието. Това не означава зависимост към медикамента, а просто че е спрян преждевременно.
Спирането на антидепресанта трябва да бъде постепенно по схема, която ще се уточни от специалиста. Рязкото спиране на терапията може да доведе до т.нар. „синдром на отнемане”, който най-често се проявява с напрегнатост, раздразнителност, главоболие, безсъние, сърцебиене, изпотяване и други с продължителност един или няколко дни. Това също не означава зависимост към медикамента
Най-често използвани транквилизатори **
Бромазепам (Bromazepam)
Диазепам (Diazepam)
Ксанакс (Xanax)
Ксанакс СР (Xanax SR)
Лексотан (Lexotan)
Реланиум (Relanium)
Ривотрил (Rivotril)
Софанакс (Sophanax)
Транксен (Tranxene)
Лечение на тревожни и
депресивни състояния



Информационна брошура
*
© Д-р Петър Николов


______________________

* Брошурата на тази страница може да Ви бъде от полза единствено за повишаване на здравната Ви информираност.Тя не трябва да се възприема и тълкува като професионален медицински съвет и не може да замести консултирането със специалист.
Агорафобия
Информационна брошура
Социална фобия
Информационна брошура
Депресивни състояния
Информационна брошура
Паническо разстройство
Информационна брошура
© 2006-2014 г. Dr-PetarNikolov.org. Всички права запазени.