Специфични фобии

Фобиите (фобос = страх - ст.гр.) са тревожни разстройства, които се характеризират с преживяване на интензивна тревожност при среща с конкретен обект или ситуация, които обективно не представляват реална опасност в момента.

В литературата са описани многобройни видове фобии, но най-често става дума за немотивиран страх от различни животни, насекоми, височина, тъмнина, летене, затворени пространства, гледане на кръв и рани, задавяне и други.

Фобиите са много чести тревожни състояния, но в същото време малка част от хората търсят специализирана помощ и терапия.

Това е така защото при част от случаите съществува малка вероятност за среща с фобийния обект (например фобия от змии при човек, който живее в голям град), а при друга - фобийният обект успешно се избягва (например фобия от асансьор). Ако обаче човек с фобия от тесни пространства живее на 14-тия етаж, той все пак трябва да използва асансьора и ежедневно ще изпитва пристъпи на страх, а това ще доведе до ограничаване на функционирането му. Тогава вече е вероятно да потърси консултация и лечение.

Две от фобиите - агорафобия и социална тревожност - са специфични по отношение на характеристика, прояви, протичане и терапия, и затова съм ги разгледал отделно.

Основни симптоми при фобиите са пристъпи на интензивна тревожност при среща със съответния обект или при попадане в съответната ситуация. Тревожността е под формата на силен страх, паника или ужас и се придружава от неспецифични телесни усещания както при паническа атака: сърцебиене, изпотяване, треперене, недостиг на въздух, стягане в гърдите, усещане за нестабилност, изтръпване на крайниците, студени тръпки или горещи вълни, зачервяване и други.

При отдалечаване от обекта или ситуацията тревожността отзвучава. Затова хората с фобийни състояния имат тенденцията да избягват системно срещата с обекта или ситуацията.

Пациентите са наясно, че страхът им е немотивиран, но въпреки това не могат да го преодолеят.

Обектите и ситуациите, които могат да породят немотивирана тревожност са практически неизброими, но в клиничната практика най-често се срещат следните:

• Различни животни или насекоми;

• Затворени или тесни пространства (клаустрофобия);

• Височина (батофобия)

• Летене;

• Задавяне.

Съвременното лечение на фобиите включва психотерапия, като за най-ефективни се считат поведенческите техники, свързани с постепенно излагане на страховите обекти и ситуации (на живо или във въображението), както и някои когнитивни подходи.

За допълнителна информация може да прочетете статиите:

"Когнитивно-поведенческа психотерапия"

Какво представляват и колко са чести?

Кои са основните прояви и какво е протичането?

Какво лечение се прилага?