Фобиите (фобос = страх - ст.гр.) са тревожни разстройства, които се характеризират с преживяване на интензивна тревожност при среща с конкретен обект или ситуация, които не представляват реална опасност в момента. В литературата са описани многобройни видове фобии, но най-често става дума за немотивиран страх от различни животни, насекоми, височина, тъмнина, летене, затворени пространства, гледане на кръв и рани, задавяне и други.

 

Фобиите са много чести тревожни състояния, но в същото време малка част от хората търсят специализирана помощ и терапия. Това е така защото при част от случаите съществува малка вероятност за среща с фобийния обект (например фобия от змии при човек, който живее в голям град), а при друга - фобийният обект успешно се избягва (например фобия от пътуване с асансьор). Ако обаче човек с фобия от тесни пространства живее на 14-тия етаж, той все пак трябва да използва асансьора и ежедневно ще изпитва пристъпи на страх, а това ще доведе до разстройване на ежедневното му функциониране. Тогава вече е вероятно да потърси специализирана консултация и лечение.

 

Две от фобиите - агорафобия и социална тревожност - са специфични по отношение на характеристика, прояви, протичане и терапия, и затова съм ги разгледал отделно.

 

 

Основни симптоми при фобиите са пристъпи на интензивна тревожност при среща със съответния обект или при попадане в съответната ситуация. Тревожността е под формата на силен страх, паника или ужас и се придружава от неспецифични телесни усещания както при паническа атака: сърцебиене, прескачане на сърцето, изпотяване, треперене, усещане за недостиг на въздух или задушаване, стягане в гърдите, усещане за нестабилност, изтръпване на крайниците, студени тръпки или горещи вълни, зачервяване и други. При отдалечаване от обекта или ситуацията тревожността отзвучава. Затова хората с фобийни състояния имат тенденцията да избягват системно срещата с обекта или ситуацията. Те са наясно, че страхът им е немотивиран, но въпреки това не могат да го преодолеят.

 

Обектите и ситуациите, които могат да породят немотивирана тревожност са практически неизброими, но в клиничната практика най-често се срещат следните:

 

 

Съвременното лечение на фобиите включва психотерапия, като за най-ефективни се считат поведенческите техники, свързани с постепенно излагане на страховите обекти и ситуации (на живо или във въображението), както и някои когнитивни подходи.

 

За допълнителна информация може да прочетете информационната брошура: