Въпреки че при всяко конкретно състояние терапевтичният процес има свои специфични особености, принципите на лечение са сходни и това позволява съвместното им разглеждане.
Основните групи медикаменти, които се използват за лечение на тревожни и депресивни състояния са антидепресантите и транквилизаторите.
Антидепресанти - какво е препоръчително да се знае за тях:
• Антидепресантите са основната група медикаменти, които се прилагат и имат добра ефективност при тревожни и депресивни състояния.
• Съвременните антидепресанти имат добра поносимост и страничните им ефекти са сравнително редки, леки и преходни.
• Те не влияят на професионалната и социална активност. При правилно водене на лечението те нямат „приспиващ” или „дрогиращ” ефект през деня.
• Антидепресантите не предизвикват зависимост (не водят до привикване и пристрастяване), независимо колко дълго се пият.
• Ефектът на антидепресантите не настъпва веднага. Те започват да действат около две седмици след началото на лечението. Затова не трябва да се избързва с извода „хапчетата не действат” и лечението прибързано да се спира.
• Лечение с антидепресант трябва да се предприема само след консултация със специалист. Конкретният подбор на медикамент, дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение се уточняват индивидуално от специалиста след преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието, възрастта и други фактори.
• Ефективността на лечението зависи не само от самата медикаментозна терапия, но и от постигането на добра терапевтична връзка между пациента и лекаря, като са необходими психотерапевтичен подход, периодични контролни прегледи и системно наблюдение.
• За да има траен ефект, медикаментозното лечение с антидепресант трябва да има достатъчна продължителност, което ще се прецени от специалиста, който води терапията.
• Решението за спиране на антидепресанта е изключително отговорен момент и също следва да се вземе от специалиста, който води терапията.
• Преждевременното спиране на антидепресанта може да доведе до ново влошаване на състоянието. Това не означава зависимост към медикамента, а просто че е спрян преждевременно.
• Спирането на антидепресанта трябва да бъде постепенно по схема, която ще се уточни от специалиста. Рязкото спиране на терапията може да доведе до т.нар. „синдром на отнемане”, който най-често се проявява с напрегнатост, раздразнителност, замайване, главоболие, безсъние, сърцебиене, изпотяване и други с продължителност един или няколко дни. Това също не означава зависимост към медикамента.
