За тревожните и депресивните разстройства- Д-р Петър Николов

През последните години се увеличава честотата на така наречените „непсихотични” психични заболявания. Става въпрос за тревожните и депресивните разстройства. Сериозни международни проучвания показват, че около 20-25% от хората в даден момент от живота си се разболяват от клинично значим епизод на тревожно разстройство или депресия, изискващи специализирана помощ и лечение.

Това е изключително голяма цифра, а големият проблем е, че сравнително малка част от тези пациенти се обръщат към специалист.

Счита се, че не повече от 25% от пациентите с тревожно или депресивно състояние посещават специалист.

Причините са няколко и са свързани както с особеностите на протичане на тези състояния, така и с някои традиционни нагласи на хората и на обществеността като цяло.

Първо, все още много от хората изпитват притеснение и страх да отидат на психиатър или психотерапевт. Това е страх от типа „какво ще кажат хората” и „да не ме помислят за психично болен”.

Второ, за разлика от физическото здраве, като че ли психичното здраве заема по-задна позиция в ценностната ни система. Много по-вероятно е да отидем на лекар, ако имаме телесен здравословен проблем, отколкото ако изпитваме психологични проблеми. Смятаме, че в такива случаи трябва да се справим сами или че това ще мине от само себе си.

Трето, тревожните състояния и депресиите често се придружават от неспецифични телесни оплаквания, напр. сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпване на ръцете, главоболие, топли вълни и т.н. Понякога тези прояви излизат на преден план и заглушават психологичните симптоми. Такива пациенти са склонни да ходят при различни специалисти поради опасение, че имат сърдечно, мозъчно, стомашно или някакво друго телесно заболяване и не стигат до идеята че в основата имат психологичен проблем.

Четвърто, много от хората погрешно считат, че тревожните състояния и депресиите не са сериозни проблеми или че отзвучават спонтанно и няма нужда от специализирана оценка и лечение.

Тревожните разстройства включват няколко групи състояния, които в миналото се наричаха "страхови неврози". Тук спадат:

• Паническо разстройство (паник атаки)

• Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР)

• Генерализираното тревожно разстройство

• Агорафобия и други специфични фобии

• Социална тревожност

• Здравна тревожност (Хипохондрия)

• Пост-травматично стресово разстройство

Най-често отключваща роля играят стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение на пациентите. Понякога обаче не може да се открие връзка с предшестваща стресова ситуация. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фактор, а неспособността на конкретния човек адекватно да отреагира на стресовата ситуация. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват. При част от състоянията известно значение имат и биологични фактори.

Що се отнася до протичането искам да подчертая, че макар при една част от пациентите тези състояния да са леки и преходни, при основната част от случаите те имат склонност да рецидивират, т.е. да се повтарят във времето, или да хронифицират, т.е. да продължават непрекъснато, понякога години наред, ако не се лекуват адекватно.

Основните терапевтични подходи при лечение на тревожни и депресивни състояния психотерапията и медикаментозното лечение.

Съществуват определени групи специфични медикаменти, които са ефективни и се прилагат успешно. Конкретният подбор на медикамент, дозировка, начин на прилагане и срокове на лечение се уточняват индивидуално и след внимателна преценка на симптоматиката, тежестта и продължителността на състоянието. Често лечението е дългосрочно - провежда се за срок от поне няколко месеца.

Ефективността на лечението зависи не само от самата медикаментозна терапия, но и от постигането на добра терапевтична връзка между пациента и лекаря, като са необходими психотерапевтичен подход, периодични контролни прегледи и системно наблюдение. Единични прегледи от типа „поставям ти диагноза, пиша ти рецепта и довиждане” са със съмнителна ефективност.

Психотерапията е приложима при всички тревожни и депресивни разстройства, било то самостоятелно или съвместно с медикаментозното лечение.

Психотерапевтичните методи, които могат да се използват при лечение на тревожни и депресивни състояния са многобройни. Това е голяма тема и не е възможно да бъде разгледана изчерпателно в настоящото изложение. През последните десетилетия когнитивно-поведенческата терапия е една от водещите при лечение на тези състояния, тъй като се основава на научен подход и е с доказана ефективност.

Какъвто и психотерапевтичен метод да се използва, общо взето целта е винаги да се открият и подсилят онези градивни качества, мисловни нагласи и поведенчески стереотипи на пациента, чрез които той да изработи адекватни стратегии за справяне със своите проблеми и вътрешни конфликти.

Това е труден въпрос. Няма общовалидни рецепти за това как човек да отреагира здравословно на многобройните стресове, на които е подложен в ежедневието. Това е едно от нещата, на които човек се учи, съзнавано или не, през целия си жизнен път. И когато не успява, психотерапията е тази, която може да му помогне.

Освен това усилията трябва да се насочат към това, хората да бъдат по-чувствителни към психичните си преживявания и когато усетят, че имат психологичен проблем, да намерят в себе си сили и кураж да се консултират със специалист, за да се избегне риска от хронифициране или усложнения.

Защото колкото по-рано се започне адекватно лечение, било то психотерапия или медикаментозна терапия, толкова то ще бъде по-ефективно и по-кратко. И обратното.

Много важно е при провеждане на медикаментозна терапия, пациентите да спазват сроковете за лечение, препоръчани от специалиста и да не прекратяват приема на медикаменти преждевренно. Това води почти винаги до рецидив на състоянието..

За тревожните и депресивните разстройства

Увеличават ли се психичните заболявания?

Кои са причините за това пациентите с тревожни или депресивни състояния да не се консултират с психиатър или психотерапевт?

Кои състояния спадат към групата на тревожните разстройства?

Какви са причините за тревожните състояния и депресиите и какво е протичането им?

Какво лечение се прилага?

Как да се предпазваме от такива състояния?