Какво представлява агорафобията?
В буквален превод от старогръцки "агорафобия" означава страх от площади (агора = площад; фобос = страх). В съвременната психиатрия понятието агорафобия има по-широко значение. С него се означава вид тревожно състояние, при което се преживяват немотивирани пристъпи на паника при пребиваване в места, където не е възможно бързо напускане или излизане, или не е възможно навременно получаване на помощ в случай на прилошаване или криза.
Наистина най-често става въпрос за места, свързани с открити и широки пространства като площади, улици, мостове и т.н., откъдето идва и наименованието на състоянието. Но това далеч не изчерпва ситуациите, които могат да са обект на страх. Тези ситуации са разнообразни и могат да включват пътуване с транспортни средства, летене със самолет, пребиваване сред тълпа от хора, чакане на опашка, влизане в магазини, театри, киносалони и други обществени места.
Счита се, че в повечето случаи агорафобията е следствие и усложнение на развило се преди това паническо разстройство. По-рядко се развива като самостоятелно състояние.
Кои са основните прояви и какво е протичането?
Основни симптоми при агорафобията са пристъпи на немотивиран панически страх при попадане в ситуация или пребиваване на място, от където не е възможно бързо напускане или излизане, или връщане у дома. Обичайно собственият дом е най-безопасното място и при някои пациенти интензивността на страха е право пропорционална на отдалечаването от дома. В някои случаи обаче оставането сам вкъщи може също да води до интензивен панически страх.
При различните пациенти ситуациите, които предизвикват пристъпи на страх са различни и могат да включват една или повече от следните места и ситуации:
• Минаване през площади, улици, мостове, подлези, надлези, тунели и пр.;
• Пътуване с транспортни средства, включително летене със самолет;
• Пребиваване сред тълпа от хора;
• Влизане в магазини, киносалони, театри и други обществени места и други.
Пристъпите на паника при пребиваване на някое от горепосочените места и ситуации се придружава от много на брой неприятни и плашещи телесни усещания. Най-чести са сърцебиене, прескачане на сърцето, изпотяване, треперене, усещане за недостиг на въздух или задушаване, стягане в гърдите, световъртеж, усещане за нестабилност, изтръпване на крайниците, студени тръпки или горещи вълни, зачервяване, позиви за ходене по малка или голяма нужда, мускулно напрежение, главоболие и други. Тези усещания са телесен израз на интензивния страх и не са признак на телесно заболяване. Въпреки това много от пациентите изпитват страх, че всеки момент могат да припаднат, да получат инфаркт или да загубят контрол над себе си.
Излизането от тези места и ситуации и най-вече прибирането вкъщи води до бързо преминаване на страха. Пациентите знаят, че страхът им не е мотивиран, но въпреки това не могат да го преодолеят.
Втората основна проява на агорафобията е това, което наричаме “избягващо поведение”. Пациентите започват да избягват местата и ситуациите, които предизвикват страх. В други случаи е необходимо наличието на придружител, за да се осмелят да отидат в плашещата ситуация или пък си избират такъв маршрут, че наблизо да има стоянка на таксита или лечебно заведение. В трети случаи пациентите носят в себе си „подсигуряващи” средства, напр. определено лекарство, винаги зареден мобилен телефон и пр. В най-тежките случаи пациентите не излизат от дома си и това естествено се съпровожда от сериозна житейска промяна, загуба на работа, разстройване на семейното функциониране и т.н.
Агорафобията може да започне по няколко начина. Най-често тя се отключва от предшестващо паническо разстройство. Ако пациентът получи панически пристъп в определена ситуация, той започва да изпитва страх, че при повторно пребиваване в същата или подобна ситуация, пристъпът може да се повтори. Например, ако пациент получи няколко пъти панически пристъпи докато шофира личния си автомобил, той може да започне да изпитва страх всеки път, когато се качва в колата си и даже може да реши, че му е невъзможно повече да шофира, или да се вози в кола. По-нататък този страх може да се пренесе и спрямо пътуване с всякакви транспортни средства и т.н.
В други случаи агорафобията може да се отключи при преживяване на стресово събитие на определено място или ситуация. Например на улицата някой може да бъде нападнат, блъснат от кола или друг подобен инцидент. Или може да му прилошее, защото в момента има тежък грип, или хипертонична криза и т.н. След това този човек може да започне да изпитва панически страх при пребиваване в същата ситуация.
В трети случаи агорафобията може да възникне без да се открие някакъв съзнаван отключващ фактор, т.е. да започне като “гръм от ясно небе”.
Без адекватно лечение, агорафобията е с тенденция за хронично протичане. В най-тежките случаи настъпва сериозно разстройване на социалното и професионално функционииране.
Какво лечение се прилага?
Съвременното лечение на агорафобията включва преди всичко психотерапия, но при изразени тревожни прояви може да се включи антидепресант или транквилизатор.
За допълнителна информация може да прочетете тук:
© Д-р Петър Николов