Обсесивно-компулсивното разстройство е много често тревожно състояние, което се характеризира с непрекъснато повтарящи се натрапливи мисли (обсесии) и/или натрапливи действия (компулсии).

 

Обсесиите са нахлуващи в съзнанието, стереотипно повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси.

Компулсиите са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик. Изпълнението на ритуалите снижава тревожността и обратно - опитът да се прекъсне ритуала води до повишаване на тревожността.

Натрапливите мисли и действия често се наблюдават съчетано и имат връзка помежду си. Например ако човек има  опасението, че може да се зарази с някакъв бактерий (обсесия), той може да прекарва много време в миене на ръцете си (компулсия).

 

Натрапливите феномени са много често явление в човешката природа. Всъщност елементи на натрапливости е преживявал почти всеки човек. В широкия смисъл на понятието стискането на палци и носенето на талисмани са символични ритуали (компулсии), имащи за цел да донесат успех или да предпазват от болести, нещастие и пр. Суеверията от рода, че ако ни мине котка път ще ни се случи нещастие, са също натрапливи феномени. Много спортисти преди спортна изява имат някакъв ритуал (напр. целуване на талисман или поредица от стереотипни действия) с вярването, че осъществяването му ще им донесе успех. Много хора се връщат, за да проверят заключена ли е външната врата, изключена ли е ютията и пр. Тези елементи на натрапливи феномени разбира се не означават наличие на болестно състояние, тъй като ние успяваме да се противопоставим, осъзнавайки тяхната прекомерност или безсмисленост.

 

За разлика от това при обсесивно-компулсивното разстройство пациентите не успяват да се противопоставят на натрапливостите, макар че и те осъзнават тяхната ирационалност, прекомерност или безсмисленост. Освен това обсесиите и компулсиите са чести, заемат голяма част от времето, предизвикват интензивна тревожност и дистрес, влошават ежедневното функциониране, работата и взаимоотношенията с околните.

 

Обсесивно-компулсивното разстройство е често състояние и от него страдат в даден момент от живота си около 3% от населението. То засяга еднакво и двата пола, но в юношеска възраст по-често боледуват момчетата. Болестта засяга предимно младата възраст - около 2/3 от пациентите се разболяват преди 25 годишна възраст; около 1/5 - между 25 и 35 годишна възраст. По-рядко състоянието започва за първи път след 35 годишна възраст.

Натрапливите симптоми са изключително разнообразни по съдържание. Най-честите натрапливи мисли (обсесии) са:

•  Опасение от загуба на контрол и нараняване на околните или себе си;

•  Опасение от замърсяване или заразяване;

•  Натрапливи съмнения - дали са изключени електрическите уреди, дали е заключена външната врата, дали не е направено нещо неправилно, погрешно, неморално или престъпно, дали пациентът не е с различна сексуална ориентация, дали не е обидил някого и други;

•  Натрапващи се мисли и представи с неприемливо, сексуално или агресивно съдържание, които са в разрез с моралните ценности на индивида;

•  Натраплива потребност от чистота, подреденост и симетрия.

 

Най-честите натрапливи действия (компулсии) са:

•  Многократно миене на ръцете или къпане;

•  Многократно повтаряне на различни действия;

•  Многократни проверки;

•  Ритуали на броене - броене на дърветата по пътя, на стъпалата, на плочките по тротоара и пр.;

•  Ритуали на чистене и подреждане;

•  Ритуали, свързани с предпазване от евентуално нещастие или смърт.

 

При обсесивно-компулсивното разстройство често се среща комбиниране с други психични разстройства, най-вече депресивно и паническо разстройство, злоупотреба с алкохол и други психоактивни вещества. От друга страна натрапливи симптоми често се наблюдават при други психични разстройства, най-често при депресии.

 

При повече от половината пациенти разстройството е с остро и внезапно начало, предхождано от стресираща ситуация. Протичането е различно. При част от пациентите се наблюдава еднократен лек и краткотраен епизод, при друга част протичането може да бъде под формата на няколко епизода, при трета част единичен епизод може да трае няколко месеца или няколко години с периоди на обостряне и затихване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Най-често отключващи фактори са стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение. Такива могат да бъдат конфликтни ситуации, смяна на работата, уволнение, развод или раздяла, упражнено насилие, бременност и раждане, млади майки в първите години след раждането и други. При част от случаите обаче може да не се открие времева връзка с предшестващи психотравми.

 

 

Един от основните предразполагащи фактори са особеностите на личността на пациента. Смята се, че по-често от обсесивно-компулсивно разстройство боледуват хора, склонни към свръхотговорност, педантичност, съвестност и перфекционизъм. Също така хора, които имат проблеми с адекватното отработване на негативни емоции на фона на хронична психотравмена житейска ситуация.

 

Възможно е обаче обсесивно-компулсивно разстройство да развият и хора с други личностови особености - например такива с повишена уязвимост, склонност към катастрофално мислене или песимистична настройка, ниска самооценка, склонност към зависимост от други хора ("нуждаещи се"), склонност към избягващо поведение и социална изолация.

 

 

При обсесивно-компулсивното разстройство играят предразполагаща роля и някои биологични фактори. Счита се, че някои стрептококови инфекции, особено в детска възраст, могат да имат предразполагаща роля за възникване на обсесивно-компулсивно разстройство по-късно в живота. Освен това при някои случаи се наблюдават промени в структурата и функциите на определени центрове в нервната система - т.нар. базални ганглии.

Подобно на останалите тревожни състояния, лечението на обсесивно-компулсивното разстройство включва психотерапия и медикаментозно лечение.

 

Психотерапията е основен и задължителен елемент от лечението. Най-често се използва когнитивно-поведенческа терапия, която е с доказана в практиката ефективност. Една от нейните цели е откриване и преформулиране на подлежащите на обсесивните прояви погрешни убеждения на пациента и погрешния начин, по който той интерпретира наличието и съдържанието на натрапливите си мисли. Друга цел е прекратяване на поведенията, включително ритуалите, които всъщност по-скоро поддържат болестния процес, отколкото да се справят с него.

 

Понякога се използва и поведенческия метод, наречен "експозиция и предотвратяване на отговора" ("exposure and response prevention" - англ.). При обсесивно-компулсивно разстройство с хронично протичане или със съпътстващи значими личностови особености добра ефективност показва и схема-фокусирана психотерапия.

 

Обсесивно-компулсивното разстройство е относително по-бавно податливо на лечение в сравнение с повечето от останалите тревожни разстройства. Въпреки това трябва да се знае, че това е напълно лечимо състояние и целта на лечението е пълноценно отстраняване на всички симптоми и възстановяване на социалното функциониране.

 

За допълнителна информация може да прочетете статиите:

© Автор: Д-р Петър Николов, психотерапевт и психиатър

Последна актуализация: юни 2026 г.