Когнитивно-поведенческа психотерапия

Психотерапевтичните методи за лечение на психологични и личностови проблеми са многобройни и за пациентите често е трудно да разберат точното им естество. Един от тези методи е когнитивно-поведенческата терапия (КПТ). Тя е доказала ефективността си при много състояния и проблеми, и затова е сред най-модерните и предпочитани методи.

КПТ използва комплекс от психологични подходи, основани на научни принципи. Тя е терапия, базирана на доказателства и проведените проучвания показват, че е ефективна при широк кръг психологични разстройства и проблеми.

КПТ се основава на концепцията, че нашите мисли, емоции, физически усещания и действия (поведения) са взаимно свързани и че негативните мисли и чувства могат да ни хванат в капана на един порочен кръг. Целта на КПТ е да ни помогне да прекъснем този порочен кръг чрез промяна на негативните модели на мислене и поведение, за да се подобри начина по който се чувстваме.

Различните хора имат различни нагласи на мисленето. Затова едно и също събитие може да бъде интерпретирано по различен начин. Ако мисловните нагласи доведат до генериране на преувеличени или погрешни негативни мисли, а оттам до негативни емоции и поведенчески реакции, това може да се последва от формиране на психологичен проблем или разстройство.

Затова пациентът и терапевтът работят заедно, за да идентифицират проблемите от гледна точка на взаимните връзки между мисли, емоции и поведение. След това се изработват индивидуални терапевтични цели и стратегии, които постоянно се проследяват и оценяват.

Терапията може да помогне на всеки, независимо от способностите, културата, расата, религията, полът или сексуалните предпочитания.

При КПТ пациентът и терапевтът работят заедно за да разработят споделено разбиране за проблема и да идентифицират как това повлиява мислите, емоциите, поведението и ежедневното функциониране на пациента. След това, на базата на това задълбочено и индивидуално за всеки пациент формулиране на проблемите, пациентът и терапевтът работят заедно, за да идентифицират целите и да съгласуват общ терапевтичен план.

Фокусът на терапията е пациентът да генерира решения за неговите проблеми, които са по-ефективни от досегашните му стратегии за справяне. Това често ангажира пациентът да използва времето между терапевтичните сесии, за да опитва тези нови стратегии.

Терапията се организира под формата на съгласуван брой терапевтични сесии (часове). Необходимият брой часове варира в зависимост от естеството и тежестта на проблемите.

Типично сесиите са ежеседмични, с продължителност един академичен час. Обикновено общият брой сесии е между 10 и 20, но те могат да бъдат и значително по-малко или значително повече.

След активната част от терапията обикновено се планират известен брой по-редки сесии за поддържане на постигнатия прогрес.