Социалната тревожност е вид тревожно разстройство, чиято основна проява е интензивен страх от това да не се изложим и провалим пред другите хора, или да не бъдем унижени или отхвърлени от околните. Този страх се появява, когато сме в някаква социална ситуация, обикновено при общуване, говорене пред публика, хранене на обществено място и др.

 

Страхът се придружава от разнообразни телесни прояви - треперене, изчервяване, изпотяване, прималяване, повдигане, сърцебиене, подкосяване на краката, заекване и т.н. Често хората, които имат социална тревожност са убедени, че тези телесни усещания са основния им проблем. Понякога страхът е с интензивността на паник атака.

 

Последствието от социалната тревожност е избягване на социалните ситуации, които предизвикват страх. В някои случаи това може да доведе до изразена социална изолация.

 

Социалната тревожност е краен вариант на един феномен с по-широки граници. По принцип страхът да не бъдем отхвърлени от общността е заложен във всеки индивид. В обичайна ситуация това не е болестен феномен, а нормална реакция, която ни помага да се мобилизираме, когато ни предстои някакъв вид социална изява.

 

Тази мобилизация ни помага за по-добро представяне пред околните, проследяване на техните реакции и адаптиране към техните реакции. Типични примери са например сценичната "треска" при актьорите и предизпитната "треска" при учениците и студентите.

 

Всъщност изолирани симптоми на социална тревожност са изключително разпространени и чести, но това още не означава наличие на разстройство. За социална тревожност можем да говорим тогава, когато симптомите са с голяма интензивност или се разпростират до повече социални ситуации, когато пречат на оптималното функциониране на човека, ограничават неговото ежедневие и го карат да се чувства по-малко щастлив и неудовлетворен в ежедневието си.

 

Социалната тревожност е едно от честите тревожни разстройства. Счита се, че между 1-3 % от населението в даден момент от живота си проявява симптоми на социална тревожност. Характерно е, че състоянието най-често възниква още в юношеска възраст (между 15 - 20 години).

Основен симптом при социалната тревожност е изразено безпокойство да не се изложим, да не се провалим, да не бъдем унижени, подиграни или отхвърлени от околните, когато сме в социална ситуация, свързана обикновено с някакъв вид общуване. Когато попаднем в такава ситуация изпитваме силна тревожност, понякога до степен на паника, придружено от множество телесни усещания. В резултат на този страх започваме да отбягваме тези ситуации.

 

Страхът при социална тревожност се състои от няколко групи прояви:

 

•  Негативни мисли 

Например "Ще се проваля", "Ще кажа нещо глупаво", "Ще ми се присмеят", "Ще видят, че пея ужасно фалшиво", "Ще си помислят, че съм много грозен/грозна, безвкусно облечен/облечена", "Ще блокирам и нищо няма да мога да кажа" и т.н. и т.н. Тези мисли от една страна изхождат от опасение за прекомерно критично отношение от околните, а от друга страна - от понижена себеоценка.

Тревожност, напрегнатост, страх, паника.

•  Телесни прояви 

Треперене, изчервяване, изпотяване, прималяване, повдигане, сърцебиене, подкосяване на краката, заекване и т.н. Често хората, които имат социална тревожност имат разбирането, че тези телесни усещания са основния им проблем.

 

Описаните три групи симптоми се проявяват в определени (една или повече) социални ситуации. Например:

•  Изпит 

("Ще се проваля", "Ще блокирам и нищо няма да мога да кажа")

•  Изява пред публика (говорене, пеене, рецитиране и пр.)

("Ще кажа нещо глупаво", "Ще ми се присмеят", "Ще видят че пея ужасно фалшиво" и т.н.)

•  Пребиваване на обществено място 

("Всички ще видят колко треперя от притеснение", "Ще изтърва прибора", "Ще се накапя и ще се изложа", "Ще се задавя и това ще ме унижи в очите на другите" и т.н.)

•  Срещи с противоположния пол 

("Ще си помисли, че съм грозен/грозна, лошо облечен/облечена" и т.н.) и други.

 

Социалните ситуации, в които могат да се проявяват симптоми на социална тревожност, както и негативните мисли, които провокират тревожността са твърде разнообразни и многобройни, като горните примери са само малка част от тях.

 

Хората със социална тревожност разбират, че страховете им са преувеличени и нереалистични, но не могат да ги преодолеят.

 

Характерна проява на социалната тревожност е избягващото поведение по отношение на социалните ситуации, които предизвикват тревожност.

 

При част от случаите социалната тревожност се ограничава само до единични ситуации. В други случаи тревожността обхваща почти всички социални ситуации и тогава избягващото поведение може да доведе до почти пълна социална изолация и сериозно нарушаване на социалното функциониране.

Съвременното лечение на социалната тревожност включва медикаменти и/или психотерапия.

 

При медикаментозното лечение се използват специфични антидепресанти, които са насочени към овладяване на прекомерната тревожност в дългосрочен план. Понякога се налага и включването на транквилизатор за кратък период от време.

 

От психотерапевтичните подходи често се използва когнитивно-поведенческата терапия, която се заключава най-общо в намиране на начини за преодоляване на негативните мисли, които предизвикват тревожност и трениране на социални умения. Понякога социалната тревожност се съчетава с проблемна самооценка или други хронични личностови проблеми и тогава е подходящо използването на схема-фокусирана психотерапия.

 

Съвременните психотерапевтични и медикаментозни методи показват добра ефективност. От друга страна е нужно да се знае, че преодоляването на тревожността не става като с вълшебна пръчица. Нужно е време, търпение, добра мотивираност и активност както от страна на терапевта, така и от страна на пациента.

 

За допълнителна информация може да прочетете статиите:

© Автор: Д-р Петър Николов, психотерапевт и психиатър

Последна актуализация: април 2026 г.