В миналото паническото разстройство се наричаше страхова невроза. В последните години терминът „невроза” се избягва поради различните тълкувания на понятието. Основна проява при паническото разстройство е специфичен и немотивиран страх под формата на т.нар. паник атаки.

 

Сам по себе си страхът е нормална емоционална реакция, която от една страна сигнализира за някаква опасност, а от друга - катализира физиологични процеси в организма, които го подготвят и мобилизират за ответна реакция спрямо опасността. Когато обаче страхът възниква извън контекста на сигнал за опасност, например когато изпитваме пристъп на паника, без да има конкретна реална опасност, тогава говорим за болестен страх.

 

Съществува група от състояния, в които болестните форми на страх са основен симптом. Тази група състояния наричаме тревожни разстройства. Към тях спадат паническото разстройство, генерализираната тревожност, разнообразните фобии и натрапливите състояния.

 

Паническото разстройство е най-честото тревожно разстройство. Счита се, че трима от всеки 100 души население развиват паническо разстройство в даден момент от живота си. Жените боледуват около два пъти по-често от мъжете. Състоянието може да започне във всяка възраст, но най-често началото е между 20 и 30 годишна възраст.

Основни симптоми са т.нар. паник атаки, които възникват неочаквано, без конкретен повод и се изразяват в преживяване на интензивна тревожност и страх. Това се съпровожда от разнообразни телесни усещания: сърцебиене, „прескачане” на сърцето, изпотяване, треперене, чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, топка в стомаха, гадене, световъртеж или усещане за нестабилност, подкосяване на краката, студени тръпки или топли вълни и други. Те не са предизвикани от някакво телесно заболяване, но са плашещи и драматични, поради което пациентът има усещането, че всеки момент ще припадне, ще получи инфаркт или инсулт, ще умре или ще загуби контрол над себе си.

 

Обикновено пристъпите на паника продължават няколко минути, по-рядко часове. С времето те зачестяват и пациентите започват да изпитват почти постоянно напрежение и тревожност в очакване на нова атака. Това може сериозно да разстрои ежедневните им дейности. Те могат да започнат да посещават често спешни кабинети или да осъществяват медицински прегледи и изследвания, но се оказва, че липсват каквито и да било телесни заболявания, които да обяснят симптомите. Тогава става ясно, че те са психологично обусловени.

 

Понеже кризите се случват на съвсем произволни места - у дома, на улицата, в автобуса, на работното място, в магазина и т.н. - те започват да избягват тези ситуации или изискват да бъдат придружавани от близки и познати. Така вторично се развива състоянието, което наричаме агорафобия.

 

Пациентите често остават неразбрани от околните, което допълнително ги натоварва. За човек, който не е преживявал паник атака е много трудно да разбере колко са мъчителни и е склонен да ги приеме като „признак на слабост” или „капризи”.

 

При част от случаите състоянието е леко и преходно. По-често обаче, без адекватно лечение паническото разстройство е с тенденция да рецидивира, т.е. да се повтаря във времето. Болестните епизоди обичайно продължават месеци наред, след това може да има подобрение, след това отново влошаване и т.н. В най-тежките случаи протичането е хронично и постоянно, като трайно нарушава функционирането на пациента.

 

Най-често отключваща роля играят стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение на пациентите. Понякога обаче не се открива връзка с предшестващ стрес. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фактор, а неспособността на конкретния човек да отреагира адекватно на него. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват.

 

Психотерапията е насочена именно към намиране и подсилване на позитивните качества на личността и изработване на адекватни стратегии за справяне със стреса и с вътрешните конфликти. Тя е насочена също така към премахване на стереотипи, които поддържат страховете и заместването им със стереотипи, които преодоляват и преборват страховете.

 

 

Счита се, че при пациентите с паническо разстройство има предразположение към нарушен баланс на определени биохимични системи, свързани с предаването на информация в специфични области на централната нервна система. Предаването на информация се осъществява с помощта на различни вещества, напр. серотонин, норадреналин и др. Счита се, че при нарушен баланс на тези системи може да възникне болестна тревожност или депресия.

 

Медикаментозните методи на лечение със специфични антидепресанти са насочени именно към възстановяване на баланса на тези невромедиаторни системи в мозъка.

Съвременното лечение на паническото разстройство включва медикаментозна терапия и/или психотерапия. Счита се, че комбинираното използване на медикаментозна и психотерапия дава най-добра ефективност.

 

За допълнителна информация може да прочетете статиите:

© Автор: Д-р Петър Николов, психотерапевт и психиатър

Последна актуализация: юни 2026 г.