Терминът “хипохондрия” може да се дефинира като прекомерна загриженост за собственото здраве и страх от сериозно заболяване. Хипохондрични опасения се наблюдават при различни психологични състояния (напр. тревожни разстройства и депресии), но в случаите когато при даден пациент страховете за сериозна болест са основен симптом, говорим за Здравна тревожност (хипохондрично разстройство), което спада към групата на невротичните състояния.

 

Изследванията показват, че около 4 до 6% от населението страда от здравна тревожност в даден момент от живота си. Мъжете и жените боледуват еднакво често. Обичайното начало на разстройството е във възрастта между 20 и 30 години, но може да възникне и във всяка друга възраст.

 

 

Здравната тревожност се характеризира с постоянна загриженост за наличието на някакво сериозно или фатално телесно или психично заболяване, въпреки че консултациите и изследванията не показват наличие на такова.

 

Идеите за сериозна болест възникват на основата на хиперболизиране или погрешно интерпретиране на иначе безобидни симптоми или нормални физиологични телесни усещания. Мисленето започва изцяло да се фокусира върху физическите усещания и мислите за сериозно заболяване. Това генерира значима тревожност, която обичайно се съпровожда от разнообразни физически усещания: сърцебиене, чувство за недостиг на въздух, стягане в гърдите, главоболие, топка в гърлото или стомаха, изпотяване, изтръпване, треперене и пр. Нерядко пациентите погрешно интерпретират тези физически прояви на тревожност като доказателство за налично сериозно заболяване и порочният кръг се затваря.

 

В опита си да разрешат проблема, пациентите формират разнообразни поведения, които могат да ги успокоят за кратко време, но в дългосрочен план по-скоро поддържат проблема. Най-често това са:

•   Търсене на допълнителна здравна информация в интернет;

•   Повишено самонаблюдение - често мерене на пулса, кръвното налягане и пр.;

•   Чести консултации и изследвания при различни специалисти или обратното - избягване на прегледи и изследвания поради страх, че ще бъде открита сериозна болест.

 

Често към хипохондричните опасения могат да се прибавят тревожни прояви, панически атаки, депресивни симптоми, безсъние, нарушено социалното функциониране.

 

Протичането обикновено е на епизоди от няколко месеца до няколко години, последвани от периоди без значими симптоми. Периодите на обостряне често са вследствие на предхождащи психо-социални стресове.

 

 

Счита се, че основните фактори, които играят роля за възникаването на здравна тревожност са психологичните фактори, по-специално някои специфични мисловни и възприятни нагласи на личността - погрешно или хиперболизирано интерпретиране на телесни усещания; нисък праг и толеранс към физически дискомфорт; фокусиране върху физическите усещания и др.

 

 

Предвид първенстващата роля на психологичните фактори за възникване на здравната тревожност, най-ефективният метод за лечение е психотерапията. Най-често се използва когнитивно-поведенческа терапия. При наличие на клинично значими тревожни и депресивни прояви може да се наложи прибавянето на медикаменти - антидепресанти и/или транквилизатори.

 

За допълнителна информация може да прочетете тук: