Депресивни състояния

Депресивните състояния се характеризират със специфично нарушение на емоционалното отреагиране, най-вече несъответно и трайно понижение и потиснатост на настроението, съпроводено от специфично негативно мислене и нарушение в общото равнище на активността и жизнения тонус.

Заедно с тревожните състояния, депресиите са най-честите психични разстройства в първичната здравна мрежа. Счита се, че около 10 души на всеки 100 от общото население преживява депресивно състояние в някаква част от живота си. Това е огромна цифра!

Вярно е, че половината от случаите са с леки или умерени форми, но дори и при тях има значимо понижаване на качеството на живот. Друг важен факт е, че само част от хората със значим депресивен епизод се обръщат към специалист.

Депресивните разстройства имат тенденция да се повтарят с времето. Голяма част от пациентите се възстановяват напълно след депресивен епизод. Понякога обаче се наблюдава хронично протичане с постоянно наличие на някакви симптоми; това е особено характерно при пациенти в напреднала възраст.

На първо място трябва да се подчертае, че депресията не е просто тъжно настроение и тя трябва да се разграничава от скръбта и тъгуването, които са нормални реакции спрямо ситуация на загуба. Освен това депресията трябва да се разграничава от краткотрайните тъжни колебания на настроението, предизвикани от някакъв конкретен повод. Депресивното състояние е нещо повече от това и продължава трайно със седмици и месеци.

Проявите на депресията зависят от вида и тежестта й. Най-общо пациентите са с трайно потиснато и понижено настроение. Те могат да усещат емоционална болка или равнодушие и липса на чувства към всичко. Те често имат преживяването, че са загубили способността си да се радват и да изпитват удоволствие. Понякога изпитват напрежение, нервност и безпокойство.

Много често болестните промени в настроението се съпровождат от намалено желание и мотивация за извършване на обичайни дейности. Мисленето става песимистично, бъдещето изглежда като пълно с прекомерни трудности.

Понякога са налице прекомерни и нереалистични самообвинения, изживяване за малоценност и безполезност или чувство, че са в тежест на близките си. Често пациентите имат понижена самооценка, чувстват се неуверени и неспособни да вземат дори елементарни решения. Понякога има прекомерна загриженост и страх от възможността за наличие на тежко соматично или психично заболяване. При по-тежки случаи могат да възникнат идеи, че живота е станал безсмислен.

Някои от пациентите имат усещане за отслабване на паметта, затруднена концентрация, липса на сили и невъзможност за справяне с каквото и да било.

Повечето от пациентите се оплакват от безсъние, безапетитие, отслабване на тегло. Често се съобщава за тежест в гърдите, топка в стомаха и други неспецифични телесни оплаквания. Нерядко депресивните състояния водят до разстройване на ежедневното функциониране и временна неработоспособност.

Причинните фактори при депресивни състояния са същите, както и при тревожните разстройства. Тук играят роля психологични, социални и биологични фактори.

Психологични и социални фактори

Най-често отключваща роля играят стресогенни събития в семейството, работата и социалното обкръжение на пациентите. Понякога обаче не се открива връзка с предшестващ стрес. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фактор, а неспособността на конкретния човек да отреагира адекватно на него. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват.

Биологични фактори

Счита се, че при част от пациентите с депресивни състояния има предразположение към нарушен баланс на определени биохимични системи, свързани с предаването на информация в специфични области на централната нервна система. Предаването на информация се осъществява с помощта на различни вещества, напр. серотонин, норадреналин и др. Счита се, че при нарушен баланс на тези системи може да възникне болестна тревожност или депресия.

Съвременното лечение на депресивните състояния включва медикаментозна терапия и психотерапия.

При медикаментозното лечение се използват главно медикаменти от групата на антидепресантите. Понякога се налага и включването на транквилизатор за кратък период от време.

От психотерапевтичните подходи могат да се използват когнитивно-поведенческа терапия, схема-терапия и други.

За допълнителна информация може да прочетете статиите:

"Медикаментозно лечение на тревожни и депресивни състояния"

"Когнитивно-поведенческа психотерапия"

"Схема-фокусирана психотерапия"

Какво представляват и колко са чести?

Кои са основните прояви и какво е протичането?

Кои са причинните фактори?

Какво лечение се прилага?