Д-р Петър Николов
Кабинет за психично здраве и психотерапия
             
ДЕПРЕСИВНИ СЪСТОЯНИЯ
Информационна брошура
Какво представляват и колко са чести?
 
Депресивните състояния се характеризират със специфично нарушение на емоционалното отреагиране, съпроводено от нарушение в общото равнище на активността и жизнения тонус.
 
Заедно с тревожните невротични състояния, депресивните състояния са най-честите психични разстройства в първичната здравна мрежа. Счита се, че около 10 души на всеки 100 от общото население преживява депресивно състояние в някаква част от живота си. Това е огромна цифра! Вярно е, че половината от случаите са с леки или умерени форми, но дори и при тях има значимо понижаване на качеството на живот. Друг важен факт е, че само част от хората със значим депресивен епизод се обръщат към лекар и още по-малко - към психиатър.
 
Депресивните разстройства имат тенденция да се повтарят с времето. Голяма част от пациентите се възстановяват напълно след депресивен епизод. Понякога обаче се наблюдава хронично протичане с постоянно наличие на някакви симптоми; това е особено характерно при пациенти в напреднала възраст.
 
 
Кои са основните прояви и какво е протичането?
 
На първо място трябва да се подчертае, че депресията не е просто тъжно настроение и тя трябва да се разграничава от скръбта и тъгуването, които са нормални реакции спрямо ситуация на загуба. Освен това депресията трябва да се разграничава от краткотрайните тъжни колебания на настроението, предизвикани от някакъв конкретен повод. Депресивното състояние е нещо повече от това и продължава трайно със седмици и месеци.
 
Проявите на депресията зависят от вида и тежестта й. Най-общо пациентите са с трайно потиснато и понижено настроение. Те могат да усещат емоционална болка или равнодушие и липса на чувства към всичко. Те често имат преживяването, че са загубили способността си да се радват и да изпитват удоволствие. Понякога изпитват напрежение, нервност и безпокойство.
 
Някои от пациентите имат усещане за отслабване на паметта, затруднена концентрация, липса на сили и невъзможност за справяне с каквото и да било. Те загубват или е намалено желанието им да извършват обичайни дейности. Мисленето става песимистично, бъдещето изглежда като пълно с прекомерни трудности или безнадеждно.
 
Понякога са налице прекомерни и нереалистични самообвинения или изживяване за безполезност или чувство, че са в тежест на близките си. Често пациентите имат понижена самооценка, чувстват се неуверени и неспособни да вземат дори елементарни решения. Понякога има прекомерна загриженост и страх от възможността за наличие на тежко вътрешно заболяване. При по-тежки случаи могат да възникнат идеи, че живота е станал безсмислен.
 
Повечето от пациентите се оплакват от безсъние, безапетитие, отслабване на тегло. Често се съобщава за тежест в гърдите, топка в стомаха и други неспецифични телесни оплаквания. Нерядко депресивните състояния водят до разстройване на ежедневното функциониране и временна неработоспособност.
 
 
Кои са причинните фактори?
 
Причинните фактори при депресивни състояния са същите, както и при тревожните невротични разстройства. Тук играят роля психологични, социални и биологични фактори.
 
Психологични и социални фактори
 
Най-често отключваща роля играят стресогенни събития, но не винаги се открива връзка с предшестващ стрес. Всъщност не самият стрес сам по себе си е отключващ фактор, а неспособността на конкретния човек да отреагира адекватно на него. Много хора преживяват стресогенни събития, но не се разболяват.
 
Биологични фактори
 
Счита се, че при част от пациентите с депресивни състояния има предразположение към нарушен баланс на определени биохимични системи, свързани с предаването на информация в специфични области на централната нервна система. Предаването на информация се осъществява с помощта на различни вещества, напр. серотонин, норадреналин и др. Счита се, че при нарушен баланс на тези системи може да възникне болестна тревожност или депресия.
 
Медикаментозните методи на лечение с антидепресанти са насочени именно към възстановяване на баланса на тези невромедиаторни системи в мозъка.
 
 
Какво лечение се прилага?
 
Съвременното лечение на депресивните състояния включва медикаментозна терапия и/или психотерапия. При медикаментозното лечение се използват главно медикаменти от групата на антидепресантите. Понякога се налага и включването на транквилизатор за кратък период от време. От психотерапевтичните подходи най-често се използват когнитивно-поведенческа, краткосрочна, психодинамична терапия и други.
 
За допълнителна информация може да прочетете брошурите:
 
 
 
 
© Д-р Петър Николов
© 2006-2018 · Д-р Петър Николов · Всички права запазени